ПАРТУШИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТУШЍНКА ж. Разг. Пренебр. Обикн. мн. Умал. от партушина. Пътниците бяха са свързали всички с едно дълго въже, всякой натоварен с партушинката си. Ч, 1875, бр. 6, 250.

◊ Вдигам си / вдигна си (обирам си / обера си, прибирам си / прибера си, сбирам си / сбера си, събирам си / събера си) / партушинките. Разг. Пренебр. Отивам си, махам се. Неканен гост — готово магаре. Да си обирам партушинките, докле е време, че лошото Господ не търпи. Д. Рачев, СС, 68.