ПАРФЮМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРФЮ̀М м. 1. Естествено или получено по химичен път ароматично обикн. течно вещество със силна приятна миризма, което се употребява за благоухание обикн. на кожата, косата, дрехите. Стегнат в червения си официален костюм, .. той сложи в джоба си специално купеното стъкло парфюм за момичето и изхвръкна навън. Кр. Велков, СБ, 49. Виола се спира пред витрините, разказва за последната мода .., възхищава се от французките парфюми. М. Кремен, РЯ, 395. Приятно ли е за човека, който току-що се е напръскал с парфюм, да попадне в една навалица, в която вони на чесън, на спарено и на разни други отвратителни миризми? ССГ (превод), 147. Евтин парфюм. Лек парфюм. Скъп парфюм. Сух парфюм. Тежък парфюм. Фин парфюм. Флакон парфюм.

2. Прен. Аромат, благоухание, мирис. Всяка заран на пазара пламват грамадните купища цветя и насищат въздуха с плътен, замайващ парфюм. К. Константинов, ПЗ, 97-98. Въздухът е напоен със сладкия дъх на розите, финия парфюм на лавандулата и упойната свежест на ментата. Н. Стефанова, РП, 79. Маскирана вакханка с волен смях / напред ми се мярна. / .. / Странният парфюм / на женска плът задави моя ум. П. К. Яворов, Съч. I, 142. Лъхат леки и странни парфюми / от цветята, над мене надвесени. Е. Багряна, ВС, 12.

— От ит. parfumo през фр. parfum.