ПАРФЮ̀МЕН

ПАРФЮ̀МЕН, ‑а, ‑о, мн.-и, и -мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Който се отнася до парфюм. Още първата нощ не ще има на какво да легне тя, щом като си прибере той покъщнината?!... Нека си бие тогава главата с глупавите си вази и с разните парфюмени шишенца и кутийки! Д. Калфов, Избр. разк., 351. Амбрата се получава от кашелотите, но не винаги те дават това скъпо парфюмно вещество. Д. Славчев и др., БМ, 55. Струваше му се [на Баранов] дори, че парфюмният дъх, който беше изпълнил целия кабинет, му пречеше да почувствува оня топъл чист дъх, който донасяше със себе си в избата някогашната гимназистка. Х. Русев, ПС, 46. Парфюмен аромат. ● Обр. Изтрий от сърце си мечтите парфюмни / за черни очи-кадифе. Хр. Смирненски, Съч. I, 7.

Списък на думите по буква