ПАРЦАЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЦАЛА̀К, мн. ‑ци, м. Разг. Пренебр. Събир. Много парцали (в 1 и 3 знач.); парцаля. Бодко трескаво заоглежда всяка вещ. Счупен стол, пукнато корито, изгнило от единия край, смачкана кошница, пълна с парцалак, ръждясал кюнец. В. Ченков, СНД, 73. По едно време се видях до смокинята, по чиито клони висяха разни парцалаци — бански костюми, фланелки, гащета. А. Мандаджиев, БЦР, 53. Разгеле, ти имаш ли много парцалаци? Яко евреина ще дойде да ги купи. Д. Немиров, Д № 9, 33. Долу, край стената, нахвърлени криво-ляво, селски дебели, с парцалак натъпкани лъганци [възглавници]. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн.14, 39.