ПАРЦА̀ЛЧЕ

ПАРЦА̀ЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от парцал (в 1,2 и 3 знач.). Когато [Велика] оставаше вкъщи, всяко парцалче ѝ говореше за миналото и тя само се блъскаше като вечерна пеперудка около светлината на спомените. К. Петканов, МЗК, 294-295. Селяни и селянки, болни и здрави безразлично, почват да късат от дрехите си разноцветни кончѐта [конци] и парцалчета и връзват по храста. П. Делирадев, В, 153. Щастието не е в къщите, в мебелите, нито в красивите парцалчета, които можеш да облечеш. Ем. Манов, ДСР, 91. Наистина те нямаха кой знае каква покъщнина, но за Золтан беше скъпо всяко парцалче. П. Славински, ПЩ, 303. Обр. — Петковото е друго. Той е мъж, трябва да се вдигне. А това — едно парцалче, нищо още не разбира. Т. Влайков, Съч. II, 59.

До парцалче. Разг. Всичко. Веднъж тя [леля Добра] задигна всички дрехи на пленения си син, занесе ги и им ги раздаде до парцалче. Г. Караславов, ОХ II, 50.

— Друга (диал.) форма: парта̀лче.

Списък на думите по буква