ПАРЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЧА̀ ж. Остар. Книж. Златотъкан тежък копринен плат. Скъпи пояси от червена парча, украсена със златни бляхове, ги [варварите] стягаха в кръста. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146. Шандернагор .. доволно голям град [в Индия] .. върти търговия с кадифе, парча, камлот, селитра, мускус и ревен. Ив. Богоров, ВГД (превод), 253-254.

— От перс.