ПАРЯВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАРЯ̀В1, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. 1. Който има пари; богат, паралия. Наскоро след това се узна, че отворил там някакво кафене в съдружие с един паряв човек. Ив. Вазов, Съч. III, 153. Парите на някои си хора отварят наистина път за челно място в обществото; но за да ся вряди някой за почет в обществото, той трябува да има ум, дарби, добър нрав ..; инак такива паряви хора светът ще гляда само като богати, а ничто повече. Й. Груев, СП (превод), 233. — Знайте го харно, даскале, аз дъщеря си не давам; аз съм ѝ нашел друг юнак, който си е и паряв. Той ще ми изплати всички дългове. Й. Груев, КН4 (превод), 39.
2. Който струва много пари; цѐнен, скъп. В един наш народен манастир святите старци, за да си оздравят бъдъщето, събрали где що имало в манастира паряво и проводили го в Лондонската банка, за да им работи под лихва. Лет., 1871, 243.
ПА̀РЯВ2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Па̀рен. Извънредната върволица, като идела от Париз със сичката си па̀рява сила в това блато, отплеснува са сто метра далеч от един мост преди застанът. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 26. На връх стръвнината е турната една па̀рява машина, която клати клималото. Ив.Богоров, КП, 1874, кн. 2, 23.