ПАРЯ̀САН

ПАРЯ̀САН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от парясам и от парясам се като прил. 1. Разг. Обикн. за съпруг, съпруга — който е изоставен, напуснат от жена си или мъжа си. — Може би.. може би ти ще отидеш с децата. — Без тебе? Да не съм вдовица или парясана? Н. Антонов, ВОМ, 11. Около Великден се чу, че Паун се разделил с жена си.. Каза ѝ го Марко. Той не знаеше дори парясани ли са вече или тепърва ще ги развеждат. Г. Райчев, ЗК, 235. Мари, мойто либе парясано ходи,/ мари, нека ходи, акъл да му доде. Нар. пес., СбГЯ, 196. Парясана жена.

2. Остар. Изоставен, запустял. Той [градът] беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 224. Скръбта живее и в млъкналата парясана воденица, тъй живо одухотворена и оплакана като същински мъртвец. М. Николов, БР, 1930, кн. 3, 86. Стойене, либе Стойене,/ да речеш, либе, мама си:/../ да иде, а бре Стойене,/ на парясано огнище,/ там да си бурян възвари. Нар. пес., СбНУ X, 2.

Списък на думите по буква