ПАРЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; паря̀сам, ‑аш, св., прех. 1. Разг. Напускам, изоставям съпруга или съпругата си. — Ей, Цоко, свърни се, стресни се.. Защото и аз ще тръгна по твоя пример, че не знам.. — Ще тръгнеш, ама мисли му! Ще те парясам — рече — и ще тръгна с Цеца Метлата. Г. Краев, АЗ, 35. — Ази съм, Руске, млад женен,/../ имам си булка Галинка/..,/ жалко ми й да я парясвам,/ свидно ми й да те замина. Ц. Церковски, Съч. I, 112. — Кога е тъй, повтори зетът, ето дъщеря ви! Според ваший съвет аз я парясвам. У, 1871, бр. 7, 112. Можеш ли ти, отче святий, каза .. колко от учените гражданки има да са парясали мъжете си от слободия? Тем., 1881, кн. 2, 19. Яко си булче къйдисам,/ къйдисам, мале, парясам,/ ко̀га ща, мале, да зѝма? Нар. пес., СбНУ XLVII, 94. // Разделям съпруг и съпруга. Невесто млада, баткова,/ майка и батко думаха,/ думаха да та парясат. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 162. Йолком [щом като] ти са е додяло/ мене болен да гледаш,/../ налей желта бъкличка/ с руйно вино червено,/ че калесай, калесай/ твойта майка и мойта,/../ да ни двама парясат. Нар. пес., СбГЯ, 124.

2. Остар. Изоставям, зарязвам нещо. Соколов беше съвсем парясал докторството. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 8-9. След това се оженва, парясва лекарската професия и става животновъд и пастир на овце и патки. Г. Краев, АЗ, 31. — Вие сте обикнали работата и жалко ще бъде да я парясате. Сп. Йончев, ШД, 15. парясвам се, парясам се. I. Страд. от парясвам. II. Взаим. от парясвам в 1 знач. Той [калугеринът] ходял от град на град .. и казвал, че не бивало хората да ся оженят и оженените да ся парясват. Д. Душанов, ИПХЧ, 158.

ПАРЯ̀СВАМ СЕ, несв.; паря̀сам се св.; непрех. Остар. и диал. Разделям се, напускам, изоставям. Но защо светът е вече излишен за мене, искам отменение от светът. Искам да ся парясам със световните работи. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 78.

— От гр. παριBσω 'изоставям'.