ПАРЯ̀СНИК

ПАРЯ̀СНИК, мн. ‑ци, м. Разг. Напуснат, изоставен, разведен мъж. — Я си помисли малко! Кой се жени за слугинята си? Да не си вдовец или парясник! Д. Рачев, СС, 115. Той беше младолик мъж, с черни подстригани мустачки.. Нямаше жена и въпреки отчаяните разузнавания на всички поизостанали моми от градчето още не се знаеше ерген ли е или е парясник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 31. Какви не типове, надошли на строежа откъде не. Тук бе Аляска. Пияници, несретници, бездомници, парясници. Бл. Димитрова, ПКС, 158.

— Друга (диал.) фрма: парѐсник.

Списък на думите по буква