ПАРЯСНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЯ̀СНИЦА ж. Разг. Напусната, изоставена, разведена жена. — Имаш ли мъж? — Имах, ама сега... нямам. Парясница... съм. — отговори Ката по-ниско. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 238. В село имаме една парясница Йорда, сама жена вкъщи. Г. Краев, АЗ, 43. И не се завърнал вече, нито пък тя го потърсила. Парясница — така ѝ викали жените и странели от нея. А. Гуляшки. ЗР, 293. — Викат те в общината наместникът и общинарите. — Няма да дойда — отговори тя с пребледняло лице.. — Няма да дойда! Не съм ни парясница, ни помощ прося. Д. Талев, ЖС, 67.

— Друга (диал.) форма: парѐсница.