ПАСА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАСА̀, ‑ѐш, мин.св. па̀сох, прич. мин. деят. па̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, несв., прех. 1. За животно — ям трева или друго расте‑
ние, като го откъсвам със зъби от мястото, където расте. Цялото поле, зелено, равно, се виждаше. На едно място пасяха коне, до тях вървяха два-три щърка. Й. Йовков, АМГ, 65. — Да побързаме, да приберем овците в кошарата — стига са пасли цял ден. Хайде, подкарай ги! К. Петканов, ЗлЗ, 5. Под грамадните дървета пасат покойно стада елени. Знан., 1875, бр. 5, 75-76. Шиленце, вакло шиленце,/../ що жално блееш, не пасеш? Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 55. Я дай ни Боже, дребен ми дъждец,/../ трева да расте, паун да пасе,/ паун да пасе, пера да рони. Нар. пес., СбНУ III, 34.
2. Наглеждам, пазя животни на паша. Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни. Елин Пелин, Съч. I, 105. Като всяко селско дете Иван пасе добитък през лятната ваканция. Ив. Бурин, НП, 74. Баща му го гони по високи гори, по дълбоки доли, овце да пасе, кози да бръсти. Ил. Блъсков, С, 18-19. Па потегли Тодор, добър юнак,/ па потегли къмто село да си иде;/ край селото стару бабу виде,/ свине пасе, белу вълну преде. Нар. пес., СбНУ XLIX, 141. ● Обр. Ум царува, ум робува, ум патки пасе. Послов.
3. Прен. Разг. Следя някого, грижа се за него, пазя го, като обикн. го напътствувам, поучавам. Защото сега човек в село мъчно може да убегне от работа. Всеки един пасе другите къде ходят и какво работят. Г. Краев, Ч, 18. А сега не ми е останало да мисля само за нея. Няма да я паса. Ако имахме деца, може би тя щеше да се върти в къщи. К. Калчев, ЖП, 148-149. А бедността на родителите им .. не им допуска постоянно да седят у дома си да пазят, или както си го казвахме, да пасат дъщерите си де къде ходят и с какви се събират. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 4. Братя свещенници! Ние сме позвани да пасем народа, да ся затичаме за неговото душевно спасение, да го поучяваме и назидаваме в доброто, а да го пазим от злото. Лет., 1871, 174. Пасъл й Стоян, Стоене,/ пасъл й Стоян две моми,/ две моми, две самодиви/ по Ерин-Перин планина/ и по синьото езеро. Нар. пес., СбНУ XLIV, 51-52.
4. Диал. За нива, ливада и др. — водя там животни на паша. Овчери, млади кехаи,/ не ми нивята пасете,/ не ми ливадя търлете,/ че аз съм чиляк клет сиромах. Нар. пес., СбНУ XXVII, 244. Стоян овчери думаше:/ — Ой ми въ вази овчери,/../ що ми ливади пасете? Нар. пес., СбНУ XXIX, 36. Птичка изпищя в усое:/ "Янке ле, булка хубава!/../ Ако би гора думала,/ не би я секли дърваре,/ не би я пасле овчаре,/ не би тя крила хайдуци/ под своя бука зелена. Нар. пес., Христом. ВВ II, 245. Не найде ли са, Стояне,/ някъдя па̀ша да пасеш,/ че ми йутидя, Стояне,/ йуручка па̀ша да пасеш. Нар. пес., СбНУ XLVII, 134. паса̀ се I. Страд. от паса. Богатите овчере и говедаре владеят многочислени стада, които са пасат от техните робове. Знан., 1875, бр. 12, 180. Когато времето през лятото е много горещо, овцете се пасат нощем — през цялата нощ или до късно през нощта. Осн. сел. стоп VIII, 130. Провикна се Нанко чобан:/ — Лелей варей, малка мома,/ пасе ли се тъзи трева,/ пие ли се тъзи вода. Нар. пес., СбВСт, 300. II. Безл. В горите пак се пасе! Никакви наказателни мерки няма да ги спасят, додето козите са главното препитание на селяните и се хранят главно с шума. Ив. Вазов, Съч. XVII, 40. паса̀ се страд.
◊ В гора расло, трева (телци) пасло. Диал. Пренебр. Прост, груб, недодялан, див човек. Ни е дядо в гора расъл,/ в гора расъл, телци пасъл,/ най е дядо в село расъл. Нар. пес., СбНУ XI, 43. Заедно сме расли и пасли. Диал. Много добре се познаваме, в много близки отношения сме. Не паса трева. Разг. Ирон. Не съм толкова глупав, че да не се сещам, да не разбирам нещо. — Отгде знаеш това? — извика Любица. — От хората, Любице. Те не пасат трева. Твоето поведение е обърнало внимание на хората. Ив. Вазов, K, 84. — Брей, ама ти защо не кажеш от коя си чета, а? — изрева колкото си можа Иван Кожухаринът.. — Ти ако си хитър, то и ние не пасем трева. З. Стоянов, ЗБВ III, 121. Паса ветровете. Диал. Не се занимавам с нищо полезно, безделнича. От едно дърво гората дава хиляди добрини на човека. Затуй младица не сечи, убиец не ставай! Без гора хората ще пасат ветрове. Ст. Станчев, ПЯС, 36. Който досега пасеше ветровете, остави са от този занаят и сега зе да са бори с петлите. П. Р. Славейков, СКНГ, 38-39. Паса патките (гъските). Разг. Не върша нищо полезно, ходя без работа; безделнича. — Аз не мога да си оставя стоката? Мене дружбашите ме ощетиха с хиляди! Вие патки пасете — изгърмя басът на Каракунев и заглуши другите гласове. Ем. Станев, ИК III и IV, 213. Жените им да бъдат натруфени .. че децата им нека ходят да пасат патките! Г, 1863, бр. 43, 29. Присмяла се козата на овцата, че лудо пасе. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Пускам (пущам)/ пусна някого да пасе 1. Разг. Пренебр. Не се занимавам повече с някого, не му обръщам внимание. Колко време си загуби с нея да я съветваш. Стига вече с тоя инат си се занимавала. Пускай я да пасе. 2. Диал. Отпращам някого, без да му дам нещо, като го залъгвам само с обещания. Пуснали вълците да пасат овцете. Ирон. Разг. Употребява се, когато някой или нещо е в опасност, защото неуместно е поверено на някого, който не умее (или не иска, няма интерес) да го пази, а го унищожава, погубва.