ПАСА̀ТИ

ПАСА̀ТИ мн., ед. (рядко) паса̀т м. Геогр. Сухи постоянни ветрове, които духат от тропиците към екватора, предимно над океаните. Към тях [постоянните ветрове] принадлежат пасатите, които духат от тропиците към екватора. Те са сухи умерено силни ветрове. Геогр. VIII кл 1965, 32. Оттук част от въздуха се движи над земята в екваториалната зона. Този постоянен въздушен поток от субтропическите ширини към екватора образува пасата. Д. Богданов, ТА, 37. Пасати духат непрестайно все към една посока — от изток към запад. К. Смирнов, З, 46. Тези ветрове [правилните], наречени още и пасати, ся срещат далеч от бреговете и духат непрекъснато между тропиците, от двете страни на екваторът. И. Гюзелев, РФ, 425.

— От исп. passada през нем. Passat.

Списък на думите по буква