ПА̀СВАМ

ПА̀СВАМ1, ‑аш, несв., па̀сна, ‑еш, мин. св. па̀сна̀х, св. Разг. 1. Непрех. За някакъв детайл, част от машина, конструкция и под. — прилепвам добре, намествам се добре към нещо, някъде. — Елементите пристигат разбъркани.. — При това не пасват един към друг. Бл. Димитрова, ПКС, 153. Дори шлюците .. скърцат и не пасват с рамките си .., а да не говорим за илюминаторите, които от две години са съвсем изметнати. Ст, 1969, бр. 1198, 1. Когато кутията [разпилевателната кутия] се поставя на мястото ѝ, ако отделните ѝ части не пасват една с друга ,.. в никой случай не трябва да се подлага хартия или пък да се употребяват други подобни средства. Г. Върбанов и др., НТ, 197.

2. Непрех. Прен. Подхождам, съответствувам на нещо или някого; допадам1, връзвам се. Беше великолепно и щеше по-добре да пасне в очерка — героят е скромен и крие действителните трудности, които е срещал в борбата против бюрокрацията. Л. Дилов, Т, 105. От него се отделяше като

миризма плахото любопитство на утъпкания .., което си пасваше в дълбочината на зараждането с крайното безразличие. Г. Величков, С, 1980, кн. 1, 54.

3. Прех. Прикрепвам, намествам, уплътнявам добре детайл, част към друга част, детайл и под.; напасвам, нагласям, свързвам. Нищо и никакъв металически къс изронил скоростите на предишната му кола. Месеци пасвал скоростна кутия от друга система автомобил. Ст. Сивриев, ЗСБ, 75. В струго-фрезовия цех една машина се ремонтира.. Свалят вала, пасват лагерите, пасват ги идеално и пак загряват и загряват! ВН, 1960, бр. 2619, 4. па̀сва се, па̀сна се страд. и взаим. Преди да постъпи за монтаж всеки сегмент се преглежда грижливо .. пасва се точно сърповидният щифт, около който после ще се въртят буквените лостове. НТМ, 1968, кн. 5, 2. Въпреки че в продължение на година и нещо той редовно ме обираше, ние си бяхме приятели. Особено добре си пасвахме във втората игра — с жените. Г. Марков, ПМД, 188-189. Двата цвята не си пасват. Смени единия.

ПА̀СВА МИ несв.; па̀сне ми св., непрех. Разг. Приемам нещо като добро, уместно, подходящо за мен; допада ми, отива ми. — Ако слушам родителите си, чака ме твоето. Учене, после жена, дете... Това не ми пасва. Поне засега не искам и да мисля за него. Г. Крумов, Т, 42. Може да си сбъркал ,.. помисли ,.. направи си равносметка.. Мисля, че това нещо, изкуството, никак не ти пасва. М. Грубешлиева, ГР, 110. Тази роля на [австрийската императрица Сиси] на времето така ѝ пасна на Роми Шнайдер, че виенчанката се принуди да напусне родината си, за да не провали бъдещето си на актриса. С, 2575, 2000, 34.

ПА̀СВАМ СЕ несв.; па̀сна се св.; непрех. Рядко. Пасвам; връзвам се, подхождам. Трябва да ви кажа, че този край [на разказа "Търновската царица"] добре се пасва с разказа "Крадецът на праскови". Ив. Сарандев, ЕС, 87. Ако всяка шийка се пасва поотделно в съответния отвор, ще имаме точност, но не може да се разчита на взаимозаменяемост. П. Минков и др., ЕФМ, 158.

— От нем. passen.

ПА̀СВАМ

ПА̀СВАМ2, ‑аш, несв.; па̀сна, ‑еш, св., мин. св. ‑ах, прех. Диал. Паса малко, по малко няколко пъти. — Куне, мамин, хайде успал си се.. Ставай дорде не се е зажежчило, да паснат овцете. Кр. Григоров, Н, 203. Доне ле, Доне убава,/ я, хай да стовариме/ катъре трева да паснат/ и ние хлебец да хапнем. Нар. пес., СбНУ IV, 62. Обр. Веднага се сещам за моя изоставен разказ — изоглавен ще стане май и той: оттук пасна, оттам пасна.. Все от чуждото за беля! В. Милев, РК, 171.

Списък на думите по буква