ПАСЀНЕ

ПАСЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от паса̀. Напролет идеха джелепи за овни чак от Цариград и тук свъртваха огромните си стада, та на Болярево все оставяха 10-15 лири за пасене. А. Страшимиров, ЕД, 75. Нашия селенин знае добре колко скоро пораства и наяква едно теленце, кога е в някой суват в балканско место .. и че подир едно тримесечно пасене на планината много по-скоро пораства, отколкото ако го държеше цяла една година у дома си, вързано на ко̀ла. Лет., 1876, 53. Срещу Гюргьовден .. кравите не ги пущат на пасене, за да не би някой с магии да им земе млякото. СбНУКШ ч. III, 170. Неспособността и немаренето, което гръцкото духовенство показва в пасенето на нас, духовното уж негово стадо ,.. поколебаха религиозните чувства на наший народ. Г, 1863, бр. 3, 21. Тревата рекла: не ма е от пасенето, ами от изкореняването. П. Р. Славейков, БП II, 176.

Списък на думите по буква