ПАСИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСЍВ м. Книж. 1. Финанс. Част от баланса на предприятие, фирма и под., в която са включени дълговете, обикн. за определен период. Много фирми през тази година не посмяха да закупят никакъв тютюн, бездействуваха или закриваха клоновете си.. "Тракийски тютюни" се отърва навреме с тридесет милиона пасив. Д. Димов, Т, 198. "Балканска трибуна" спря да излиза на 22 януари 1908 г.. За всичкия пасив остана да отговаря с целия си недвижим имот единствен баща ми. СбЦГМГ, 155. Пасив на лице се нарича всичката сума на неговите дългове. К. Кърджиев, А, 309. // Дълг, дължима сума. Стоичко Данкин измъкна от пояса си една вехта, вмирисана на чубрица торба. Джони я напълни с брашно, претегли я на кантара и грижливо прибави в тефтера си стойността на брашното към пасива на длъжника. Д. Димов, Т, 165.

2. Банк. Капитали и кредити, отпуснати на дадена страна, с посочени и уговорени сумата и формата на задълженията ѝ (вземанията).

3. Само ед. Прен. Недостатък, отрицателна страна на някого или нещо, някаква дейност. Той е имал предпочитание към някои политически дейци, видени през призмата на личния му вкус, и всичко това естествено е негов пасив. С. Радев, ССБ I, 6. Това, че не спомогна да бъдат навсякъде увеличени добивите от земята — той [Евстати Павлов] записа като свой пръв пасив. А. Гуляшки, СВ, 283. Колкото за нас, ако имаме нещо в пасив, време има, сега "Свободна дума" излиза веднъж на ден, по-нататък може да почне по два пъти на ден да излиза и да ни изкара кирливите ризи на пазар. Пряп., 1903, бр. 78, 4.

4. Грам. Страдателен залог на глагола.

— От лат. passivus през фр. passif.