ПАСИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Книж. 1. Финанс. Който се отнася до пасив (в 1 знач.). Пасивна част на баланса.

2. Банк. Който се отнася до пасив (във 2 знач.). Ако в търговията с чуждите страни изнасянието на произведенията бива по-голямо отколкото внасянието, то това са нарича активна (действителна) търговия; ако ли става противното, то такава търговия бива пасивна (страдуща) за страната. Знан., 1875, бр. 1, 12. Пасивни банкови операции.

3. Прен. Който не проявява особена дейност; бездеен, неактивен, непредприемчив. Противоп. активен. На Каравелова липсуваше инстинктът на инициативата и на действието, но неговата сила на противостоение, тоя пасивен стоицизъм, който бе впрочем черта на мислител, а не качество на държавен мъж — това бе несломимо у него. С. Радев, ССБ II, 112. Неговата тиха борбеност е едно дълго, трайно състояние. Тя не е нито революционен гняв, нито пасивна съзерцателност, защото рисуването за него [Вл. Димитров — Майстора] е както въпрос на лично осмисляне, така и на обществена мисия. Е. Каранфилов, Б III, 75-76. В пасивното съпротивление, в защитата, в дефанзива ние сме дали всичко, що може да се даде. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 29. На редица места движението излязло извън рамките на пасивен протест и стигнало до въоръжени сблъсквания между африканското население и колониалните власти. Д. Филипов, З, 55. Австро-унгарските господарствени мъже пренесле са вътрешната си политика на международната почва. По тая същата причина те са осъдени да играят пасивна рол в тоя велик въпрос [Източният]. НБ, 1876, бр. 57, 222. Пасивна личност. Пасивна опозиция. Пасивна партия. Пасивна позиция.

4. Спец. Който е резултат от външно въздействие, който се извършва от друго лице, сила, фактор и под. Противоп. активен. Гимнастическите упражнения при кърмачетата биват пасивни (не се извършват от детето, а от сестрата, майката или друго специално подготвено лице),.. и активни. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 145. Под пасивна корекция се разбират редица лечебни въздействия, които се прилагат върху болното дете без участие на неговата воля. Н. Манчева, ЛФ, 355. Вторична или пасивна наричаме такава атрофия, при която причината лежи вън от клетката и която преминава, когато се отстрани причината. Б. Кърджиев, ОПА, 32. При пасивната миграция рибата се придвижва, носена от водното течение. Зоол. VII кл, 75. Имунитетът, който организмът сам изработва след ваксинацията, се нарича активен, а този, получен при вкарване на лечебен серум — пасивен. Анат. VIII кл, 72. Възможни са обаче, макар и по-рядко, случаи, в които отношението на глаголното лице към действието е пасивно, т.е. действието иде върху глаголното лице от друг деятел, напр. книгата се чете от ученика. Л. Андрейчин и др., БГ, 135.

◊ Пасивен залог. Грам. Залог, който показва, че глаголното лице, изразено граматически в окончанието на глагола, не съвпада

с вършителя на действието; страдателен залог.