ПАСИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Липса, отсъствие на инициативност; бездействие, безучастие, непредприемчивост, инертност. Противоп. активност. Очевидно Стоянов подценява силно практическите дарби на другаря си и тълкува външната негова пасивност или примиримост като слабост на характера. М. Арнаудов, БКД, 130. Той го остави да мине, без да направи опит да го спре, и сам се учуди на пасивността си. Като че това, което ставаше край него, не го засягаше. Ем. Станев, ИК III и IV, 434. Гражданите спорят, шумят, той седи настрана и мълчи. Тази глупава пасивност го тревожи. Ал. Константинов, БГ, 121. Австро-унгарската пасивност (бездеятелност) най-добре са доказва от днешните преговори в Цариград. НБ, 1876, бр. 57, 222.

◊ Пасивност на металите. Хим. Състояние на повишена устойчивост на корозия след обработка със силни окисляващи средства, които образуват повърхностен оксиден слой. Пасивност на зародишната плазма. Биол. Неизменност, устойчивост на плазмата, по силата на която тя предава качествата на родителските организми на поколението.