ПА̀СИНОК, мн. па̀синци, м. Диал. Доведен, заварен син или храненик; доведеник, завареник, пастрок. Немаше син, ами от фтората си жена еден пасинок донесен, беше го зел за син, го посѝнил (осиновил). СГ, 1894, кн. 1, 482.
— Друга (диал.) форма: па̀синък.