ПА̀СИЩЕ

ПА̀СИЩЕ ср. 1. Място с хубава трева, където се изкарва добитъкът да пасе. Саиран Баир е един не много висок гол хълм; долния му край е покрит с ниве, а нагоре е пасище. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. Тия места са идеални за скотовъдство: обширни летни пасища, близки зимни мери. П. Росен, ВПШ, 147. Горите Канагьол, с малки изключения, са изоставени, превърнати са на пасища. Пр., 1952, кн. 6, 60. По тлъстите пасища далеко се мяркаха овчари. А. Каралийчев, НК, 115. Високопланински пасища. Изкуствени пасища. Оградено пасище.

2. Диал. Съдържанието на търбуха на тревопасно животно. Бре големо пасище имала таа овца. СбНУ XLII, 271.

— Друга форма: па̀сбище.

Списък на думите по буква