ПАСМИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀СМЍНА1 ж. Само ед. 1. Разг. Неодобр. Хора, които имат лошо име, репутация. — Между вас имаше една пасмина от противни типове.. Вие самите ги наричахте ядно "парашутисти", защото дойдоха първи, ожесточаваха населението с постъпките си и пречеха на вашата търговска машина да изсмуква спокойно печалбите си. Д. Димов, Т, 642. — Това, мъжете са гадна пасмина — колкото остаряват, повече омагаряват! К. Петканов, ДЧ, 414. Хубавец, суетен, егоист, без никакви нравствени начала, той беше от пасмината на ония щури и развалени младежи без сърце, които гледат с цинична лекост на живота. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 99.
2. Остар. и диал. Род, порода, потекло, коляно2, сой. А друго, щом войска се на война запътва — / и нова пасмина хайдути се измътва. К. Христов, ЧБ, 96. Пшеница, ръж ,.., малко вино, нещо вълна от слаба и проста пасмина (сой) и овце бяха произведенията на това село. Ступ, 1875, бр. 9-10, 70. У Арабия ся раждат най-хубавите и най-легките коние; и арапете твърде много ся залягат да не им ся затрие пасмината (соя); познават родовете и родословието им, и го различават с особни имена. А. Никопит, УД (превод), 19. — Не зная ли тъ, Юрдане,/ от каква си ми пасмина,/ иргилето ти й крадено. Нар. пес., СбВСт, 734. Бре Илия, гидия,/../ че дали та ни зная/ от коя си пасмина:/ довчера беше раталчи [ратайче]/ у чичови главено. Нар. пес., СбНУ XLVI, 270.