ПАСМО̀

ПАСМО̀ мн. па̀сма̀, ср. Диал. 1. Намотана на мотовилка прежда; гранка2, гранче2, чиле. По чардаците се развяваше пране, висеха пасма прежди, като пламъци горяха саксии с мушкато. Ем. Станев, ИК I и II, 42. Ако едната тъче на разбоя у дома си, другата цял ден ще се навърта при нея с чорап в ръка, ще ѝ оправя нишките и пасмата, ще ѝ подава вода. Д. Калфов, ПЮН, 91. Та му ръцете вързала/ с девет пасма коприна,/ а пък краката — с дребни синджири. Нар. пес., СбНУ XLVI, 5.

2. Обработена за предене вълна, лен, коноп и др.; къделя, повесмо, повясмо. На чардака се полюляваше от топлия вятър едно червено пасмо, изнесено още при пролет за мартеница. Й. Йовков, Събр. съч. IV, 214. Далеко в небето плуват, като бели пасма, весели сребристи облачета. Ив. Вазов, Съч. XV, 79.

— Друга форма: па̀смо.

Списък на думите по буква