ПА̀СМУРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Остар. Навъсен, мрачен. Денят мина, свечеряваше се. Пасмурното есенно небе се избистряше. Елин Пелин, Съч. IV, 218.
— От рус. пасмурный.