ПАСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СТВО ср. Събир. Християни по отношение на духовния си пастир. Потопът на безверието залива света. И ние, грешни пастири, се усещаме безсилни да завардим паството си от погибел. Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. Цариградският престол гледаше само как да увеличи своите доходи; за народността на своето паство нямаше нито сила да се грижи, нито време, нито средства. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 50. Духовните началници, особено владиците .. бяха длъжни да всяват с думи и дела търпимост и мир между паството си. УД, 6. Той [митрополит Йеремия] беше грък и беше ръкоположен за Молдовлахийски митрополит, но не беше приет от паствата си. Р. Каролев, УБЧИ, 68.