ПАСТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСТЀЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, и (рядко) -а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до пастел. — Бабо, решил съм да те нарисувам.. — .. От утре започвам. С пастелни бои. К. Калчев, ПИЖ, 168. Той [писателят] се усмихна .. сърдитото настроение се разсея и .. позата му на пастелния портрет не бе така фалшиво-парадна. П. Незнакомов, БЧ, 104. Пастелна живопис. Пастелни рисунки от Черноморския бряг.

2. Прен. За цвят, боя и под. — който е блед, ненаситен; убит, мек. Противоп. ярък, крещящ. Пърл мислено пренася нещата [от витрината] към Ан, опитва се да отгатне дали биха ѝ отивали тези бледи, пастелни тонове. Б. Йосифова, БЧМ, 160. Наред със зелените колони от ефески мрамор .. до самата, придобила от времето пастелен оттенък никейска мозайка, започваха безкрайни нанизи от цветоподобни нежни арабески. Ст. Дичев, ЗС I, 16. Букът е започнал да жълтее и в пастелната мекота на неговите багри тук-там пламтят диви

круши. Ст. Сивриев, ЗСБ, 135. Дрехи в пастелни цветове.