ПА̀СТЍР

ПА̀СТЍР м. 1. Мъж, който пасе добитък, животни; овчар, говедар. Гергьовден идеше, та рекохме отрано да си спазарим пастири за селската стока. Н. Попфилипов, РЛ, 30. Хващай яко тоягата, пастирю, плюй си на петите и се моли нозе да са здрави! Стар пастирски закон е — събирай стадото вкуп! Й. Радичков, СР, 35. Млади пастире под дебели сенки възпяват прости песни, та с тях скъсяват дългите летни дни. Й. Груев, СЦ (побълг.), 2. Жителите на Древния Египет .. са делили на разни касти. Две от тях, жреците и во̀йните, били висши, господствующи касти, а другите, сиреч, занаятчиите, земледелците, пастирите и пр., били долни касти или подчинени. Н. Михайловски, РВИ (превод), 29. — Йовчарю, пастирю,/ чернойка си съм,/ теб прилика съм. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 100. Обр. Както в полето бели овчици,/ тъй по небето светли звездици -/ сякаш че пастир месец ги води. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 321.

2. Духовник по отношение на своето паство; наставник. Единодушно мнение съществуваше за него, което го признаваше за образец на всички добродетели и способности, които трябва да обладава един духовен пастир. К. Величков, ПССъч. VIII, 77. Борис на старини .. са оттегли в един манастир .. дето са мъчеше да утвърди своите поданици в християнското учение и да образува достойни пастири и учители. Т. Шишков, ИБН, 154. Думата "пастир" е произведена от глагола "паса" и в преносно и духовно отношение, значи да наставлява някой духовно стадо от человеци. Ф. Велев, КР (превод), 10.

Списък на думите по буква