ПАСТИРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСТЍРКА ж. Жена, която пасе добитък; овчарка, говедарка. Там по това време прибираше стадото си Лилова Калинка, малката пастирка. Елин Пелин, Съч. II, 56. Сред Балкана глухи — смях звънливи/ проехтя от урвата скалиста,/ де кози лепяха се дръгливи./ Боса пастирка с коса златиста/ там се смейше, дрипава и волна. Ив. Вазов, Съч. III, 114.