ПАСТИРЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСТИРЛЪ̀К, мн. няма, м. Диал. Пастирство; овчарлък, говедарлък. Макар по-рано никога да не бе мислил, че ще става овчар, сега той бе овладял пастирлъка доста бързо и хората бяха доволни от него. Ст. Даскалов, СЛ, 300. Когато [Кирчо] се ограмоти, той замечта да стане учител, но баща му го даде ратай у един селски чорбаджия.. За пастирлъка бяха се уговорили да получи триста лева пари и един кат дрехи. А. Каралийчев, ПД, 167. Работата на пчеларя също бе пастирлък, но по-изтънчен някак си .., като се изключи само пренасянето на кошерите и лютивият пушек от меха. Й. Радичков, СР, 21.