ПАСТИРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СТЍРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до пастѝр; овчарски, говедарски. Петко го познаваше като добър селянин, но никога не бе допускал, че той ще се хване за пастирска работа. Ст. Даскалов, СЛ, 58. И до днес в нея [руската литература] явствено звучи негова [на движението напред] глас. Звучи като ехо от пастирска цафара иззад тъмни гори. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 74. Ала, ден утрешен, къде си?/ О, призрак примамлив, къде се дяна?/ Колиба пастирска ли на Балкана,/ дом царски ли — отворени врати!/ Усмивката ти видим ли желана,/ ний вярваме во всичките мечти! К. Христов, С 1939, 144. О, Боже! Колко са и простите пастирски дъщири по-честити и по-весели, нежели аз, княжеска дъщера, и супруга графова! П. Тодоров,

МГ (превод), 21. През епохата на турското владичество Средногорието запазва пастирския си облик. СбНУ IV, 58.

2. Който се отнася до па̀стир (във 2 знач.); духовнически, свещенически. Инокът искал да създаде на острова молитвено средище и общ дом за простите селяци от околните села, но те не показаха голяма отзивчивост към неговото пастирско усърдие. Д. Талев, С II, 67. Стоянов не се е стеснявал да привлече и вниманието на митрополит Григорий, под чието ръководство е развивал пастирската си дейност Климент. М. Арнаудов, БКД, 266. Отшелникът смили ли злото/ и облак чело засени,/ видения пълнят окото,/ занизват се земните дни./ И броди той с пастирски жезъл,/ и шепне, пак дрипав и бос:/ Ела и на мойта трапеза/ бъди ми едничкият гост! Т. Траянов, Съч. III, 111. Сичките ни священници .. грижят ся да изпълняват колко-годе пастирските си длъжности. Ч, 1870, кн. 6, 181.