ПАСТИРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СТЍРСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие на пастир; овчарство, говедарство. Силният копнеж да види майка си, дядо си и дванадесетгодишното си братче Динко, което бе го заместило в пастирството ,.. го накара [Голям Борован] дълбоко да въздъхне. Д. Ангелов, ЖС, 352. Пастирството едно време било работа на самите царици, та чудно ли е, че моята Евдокия тръгнала сега подир овцете? Т. Шишков, В, 16.

2. Остар. Книж. Духовно водачество, наставничество. Копти, произхождани от вехтите египтяне, говорят още язика на прадедите им развален и държят възточната православна вяра под пастирството на Александрийского патриарха. Ив. Богоров, КГ, 244.

3. Остар. Книж. Събир. Всички духовници по отношение на паството си. От той оттласк ся оправдаха доста последователите на отделността, а ся ужалиха много по̀ учителите на доктрината един пастир и едно пастирство. Ч, 1871, бр. 12, 366.