ПАСТИРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСТЍРЧЕ ср. Малък, млад пастир. Често пъти пастирчето я оставя [телицата] сама и отива след биволите. И като се върне след час-два, заваря я на същото място. Ил. Волен, БХ, 29. Филчо препуска конете.. Подир него по чакълестото, изровено от пороищата шосе, вървят нанизани на върволица други воловарчета и пастирчета. К. Калчев, ПИЖ, 69. Млада се Донка изгуби/ из тая гора зелена./ Насреща иде овчарче,/ овчарче селско пастирче. Нар. пес., СбВСтТ, 1027. — Овчарче, младо пастирче,/ защо та жалба нажали — / да не йе стадо болняво/ или йе сръце ранено? Нар. пес., СбНУ XLVI, 202.