ПАСТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СТОР м. 1. Протестантски свещеник. Творецът на "Заратустра" .. е син на скромен протестантски пастор в малкото тюрингско градче Рокен, роден в 1844. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 5. Пастор му намести момъка у един кръчмар. Й. Груев, СП (превод), 116.

2. Остар. Книж. Духовен водач; пастир, проповедник. Селяните са придружени всякога от попа и учителя си. Там дето има няколко попове, доведени са всички. Те са тука, наистина в ролята си на пастори духовни, които делят с паството си тежката му участ. К. Величков, ПССъч. I, 66. Дела нихна ги обличават [фанариотите], че тий не са апостолски наследници, нито духовни пастори, нъ злобни изедници. БДН, 1857, бр. 12, 45.

— Лат. pastor 'овчар, пастир' през нем. Pastor.