ПАСТУХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСТУ̀Х, мн. пасту̀си и пасту̀хи, м. Остар. и диал. 1. Пастир. Общи наемници са казват товароносачът,.. каикчият, каруцеринът, селскийт пастух. Хр. Арнаудов, ДЗОИ III (превод), 103. Ромул и Рем .. с една шепа пастухи изградили при р. Тибър ..

нов град, наречен Рим, 753 лето. ВИ, 43. У Египет евреите живяли като дедите си пастуси. ВИ, 9.

2. Жребец. Что си ся разбучала,/ разбучала, разехтяла,/ като нер по свинките,/ като бик по кравите,/ като пастух по кобилите? Н. Геров, РБЯ IV, 16.