ПАСТУШЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСТУ̀ШЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Пастирски. Синът на Аврама, Исак, и унук му Яков, наследели вярата на отците си и продължяли да живеят пастушеский живот. ВИ, 9. Малко-помалко земледелческите народи създале за себе си земледелчески богове, а пастушеските — пастушески. Знан., 1875, бр. 7, 100. Главни видове поезия са три: лирическа, драматическа и епическа.. При драматическия спада пастушеската поезия. Д. Войников, РС, 162. Северовозточните славяне още преди рождество Христово са биле покорени от сарматите, които са биле войнствен пастушески (съотовъдски) народ. КМБП, 13-14.