ПАСТЪРМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСТЪРМА̀ ж. 1. Сушено осолено и пресовано месо. Още сутринта той [бай Митьо] напълни голямата дамаджана .., купи .. една луканка и половин бел пастърма за мезе, която на обед грижливо изпита. Чудомир, Избр. пр, 70. В бла̀жен ден, като набарбути една тенджера със солена козя пастърма, размес с кисело зеле, стигаше му два дни да я яде ведно с децата си. Ил. Блъсков, ПБ I, 2. През той ден [Арахангеловден] по селата колят свините .., от които за през зимата ще правят пастърма, сланина и колбаси. СбНУКШ, ч. III, 174. Вкусно приготвените луканки, пастърми и пушени бутове са били търсени чак от Цариград и Влашко. ВН, 1956, бр. 166, 4. Вук пастърма не прави. Послов. СбНУ XI, 157.

2. Прен. Разг. Застаряваща мома или немлада жена. — Какво стана с твоята дъщеря? Ожени ли я най-после?.. — Има мно-о-о-о-го да ти се опъват вратните жили, докато теслимиш пастърмата си на някой будала. Д. Немиров, Б, 9. — Нали дулми от тиквички искаше.. Да ги ядат ония там пастърми, които цял ден киснат на чешмата. Ст. Чилингиров, ХНН, 18.

◊ Сух (слаб) като пастърма. Извънредно, много сух, (слаб). Уж много яде, а е като пастърма суха. Направям/ направя на пастърма някого. Обикн. в св. вид. Пребивам или убивамнякого. Ако някой чирак или по-млад калфа не може да се сдържа в радостта си, че ще има война и турците ще бягат — майсторът го хваща за ухото: — Събирай си ума! Ако ни забележат агите, че се радваме, на пастърма ще ни направят. Д. Талев, ПК, 618. Циганин пастърма суши ли. Диал. Употребява се, когато някой очаква или иска нещо оттам, откъдето е най-неподходящо.

— От тур. pastırma. — Други (диал.) форми: па̀стръма̀, па̀старма̀.