ПАСХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СХА, мн. няма, ж. 1. Еврейски празник в чест на избавлението на евреите от египетско иго. Това се случи току-що преди еврейската пасха. Ив. Вазов, Съч. XI, 58. Евреите всяка година клали ягне .. за помен, че кръвта на ягнето ги е избавила от чърното тегло под египтянете. Тоя ден тии нарекли Пасха, което ще рече отминал. Д. Манчев, НН (превод), 30-31.

2. Стесн. Печено агне, което се приготвя на този празник. На евреите зеленчуците са биле даже необходимо нужни; те са яли пасхата с горчиви треви и корени. Гр, 1906, бр. 2, 23. В четвъртък проводи Петра и Йоана в града, за да приготвят пасхата. Н. Михайловски, ССИ (превод), 159-160. Вечерта, след четвъртък, Исус яде пасхата с дванадесетте. КТЕМ, 444.

3. Църк. Християнският православен празник Великден. Тоя ден тачим за празник на празниците и го наричаме Великден. Той се нарича и Пасха според юдейската Пасха. Д. Манчев, НН (превод), 122. Редът на празниците, които ся не меняват, повечето зависят от празникът Рождество Христово, а ония, които ся променяват зависят от Пасхата. З. Петров и др., ЧБ (превод), 182.

— От евр. през гр. πBσχα.