ПАТ

ПАТ1 м., само ед. 1. Спорт. В шахмата — позиция, при която не е възможен следващ ход, без да се изложи на удар царят и играта завършва, като се смята за равна.

2. Прен. Положение в дискусия, спор, конфликт при които по-нататъчно действие на която и да е от страните изглежда невъзможно.

— Фр. pat.

ПАТ

ПАТ2 , па̀тът, па̀та, мн. па̀тове, м. 1. Диал. Дървено легло; одър. От една страна чардакът на къщата, под който се шири постлан с плочи трем. В трема врати за вътре, до тях широк пат, покрит с китено губерче. П. Тодоров, Събр. пр II, 400. Огледах се. Високи стени с вградени долапи, покрай тях патове, тънка резба по тавана. П. Спасав, ГЛЗЗ, 62. В такъвзи случай тургаме го [бебето] в един пат топъл, като го покриеме с чисти дрехи. Н. Планински, У, 1871, бр. 7, 103. Да са направят в стаите патове, не по-малко за 10-15 ученици, столове и други потребности. Д. Блъсков, У, 1871, бр. 17, 290.

2. Остар. Под. Римските богати един през другий наченали да си строят мраморни палати и вили, като ги украсявали със скулптурни произведения, със стенна живопис, с мозаически патове и тавани, с цветници и изящни покъщнини. Н. Михайловски, РВИ (превод), 318-319.

— Гр. πBτοσ 'под'.

ПАТ

ПАТ3 , па̀тът, па̀та, мн. па̀тове, м. Остар. и диал. Паток, патак, патарак, патаран, патарок. Срал пат на лед, че са дигнало пара (фанара), че са чуло до царя. П. Р. Славейков, БП II, 128. Крила има — пат не е ,/ кълвун има — щърк не е. У, 1871, бр. 23, 360.

ПАТ

ПАТ4 и (удвоено) пат-пат междум. 1. За наподобяване звук от изстрел, гърмеж или от работещ двигател, мотор; па, пат. "Пат, пат, пат!" — сухо изтрещяха изстрели. Не по-малко от петдесетина. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 463. Но ей по припора низамите, подбрали/ нагоре — спират се, прилегнат, стават пак -/ дим блъвне — пат! тю-фюу! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 202. Няма то да дойде до стрелба;/ но пак свалиха пушки от гърба./ И изведнъж — пат! пат!.../ Претъркулиха се. К. Христов, ЧБ, 360. Влезеш, настаниш се в ракетата и пат! пат! — ето те на луната! Д. Калфов, Избр. разк., 149.

2. За наподобяване звук от удар върху нещо или някого; пляс, туп. Тихичко, по колене.. Пат! С шепата — готово. След това и втория [скакалец]. Д. Калфов, ИТШ, 20.

3. Рядко. За наподобяване на звук, издаван от паток, патица; па-па. Две патици се поклащаха и патокът с лъскавосинята си глава току ги пощипваше любовно и се дочуваше: "Пат, пат, га, га". Кр. Григоров, Р, 44.

Списък на думите по буква