ПАТАКЛАМА̀

ПАТАКЛАМА̀ ж. Разг. 1. Бой, сбиване. — Кажи нещо ново, какво става по фронта? .. — Не знам какво да ти кажа.. Започнала се е голяма патаклама, голям бой и още продължава. В. Нешков, Н, 178. — Щом патакламата е неизбежна, ще удряш пръв! Светни го изневиделица, пусни му кръвчица, изплаши го! Б. Райнов, НН, 311.

2. Прен. Скандал, скарване. — Моите чумички [за децата] останаха сами в къщи, трябва да ги бавя, че подир ще има патаклама с началничката. К. Калчев, ДНГ, 100.

— От тур. pataklama.

Списък на думите по буква