ПАТАКЮТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТА-КЮТА и (съкр.) па̀та-кют, пат-кют междум. Разг. В сказ. функция. За наподобяване на звук от нанасяне на удари при бой, сечене или от огнестрелно оръжие. Наскачаха селяни с тояги и колове./../ И пата-кюта с тоягите. Елин Пелин, Съч. IV, 180. — Ама аз, господин началник, много, много не се церемоня. Като извадих сабята, па наред — пата-кюта, кой де ми падне. Хр. Радевски, Избр. пр, III, 57. Подир малко целият бюлюк с пушки и пищови налетя — те отдолу, ний отгоре — пата-кюта. П. Тодоров, Събр. пр II, 70. И преди да се усетя сам, брадвата заигра в ръцете ми: пата-кюта, пата-кюта .. удрям, а нещо звъни отвътре. Ст. Чилингиров, ХНН, 48.

— От тур. pat küt. — Друга (диал.) форма: пат-кют.