ПАТАНОЖЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТАНО̀ЖЪК, ‑жка, ‑жко, мн. ‑жки, прил. Диал. Патаног. Ка са коне зазимиле,/ по̀ убаве изждребиле,/ кое мъжко — височелко,/ кое женско — патаножко. Нар. пес., СбВСтТ, 23. Излезнала пашевата черка,/ па на майкя тиом отговара:/ "Леле майко, леле стара майко,/ да какви са през равни родини:/ коните им, мале, патаножки,/ рухото им, мале, сватаножко". Нар. пес., СбНУ XLIV, 339.