ПАТАРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТАРА̀Н м. Диал. 1. Паток; пат³, патак, патарак, патарок.

2. Мъж, който пасе патки.

3. Прен. Глупав човек.^● — Да не бъде та главил някой, Панчо? — го попита тя радостно.. — Главил ма е патаран — изръмжа Панчо през зъби. Т. Влайков, Р, 76.