ПАТАРАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТАРА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от патарак; пате, патаче, патароче, паточе. Ала я погледай, ‑/ пусто патараче!/ Щом зърна водата/ и към нея крачи! Чичо Стоян, ЧК, 118. Патараче, патарака,/ със широко клюнче трака,/ из водите мътни, чисти,/ хваща жабчета и глисти/ и нагълтва, де що хване -/ иска едричко да стане! Чичо Стоян, ЧК, 59.