ПАТАРДЍЯ

ПАТАРДЍЯ ж. Разг. Шум, олелия, гюрултия, скандал. — Ако ще се биете, бийте се, но си вършете работата без патардия. Няма да циврите и няма да се клепате пред нашите. Ем. Манов, МПЛ, 63. Караха се арнаутите-бегълци. Ама такава патардия вдигаха, та ти се чинеше, че не са десетина, а сто. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 319. По къщите вече се чуваха разправии на висок глас. Жените, тези контрольорки на мъжете си, дигаха патардия, наричаха ги извеяни. Г. Краев, СК, 50. Министърът на полицията ся обърна към тълковника [преводача] си и му каза: — Разпитай що е тая глама (патардия). П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 171. Како чуле комшиите, шчо имало тамо близо на къро, стърчале се да видат шчо е ова гюрултия-патардия. СбНУ X, 141.

— От тур. pıtırdı.

Списък на думите по буква