ПАТЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от пате. Запяха агънцата в кошарата, запяха насреща в градината малките работни пчели, обадиха се жълтите патенца в кринчето под ябълката. А. Каралийчев, ПС I, 37. По двора, редом с прасенцата, с малките пиленца и патенца, сега тичаше и едно мъничко немирно същество. Г. Райчев, ЗК, 234. — Патенце — каза художникът. — Трябва да нарисувам едно жълто патенце с червено клюнче, малко и пухкаво. Цв. Чалъков, ЗИК, 65.