ПАТЕТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТЀТИКА, мн. няма, ж. Книж. Силно вълнение, чувство в проявите, поведението на някого; патос. Заимов не е молил за милост никого.. При разстрела той се държи спокойно, мъжествено: без излишна патетика, без тържествени думи. Е. Каранфилов, Б III, 54. Друг важен момент от образа на Мила [от "В полите на Витоша"] според Будевска е затаената патетика, вътрешната страст на героинята. Ст. Грудев, АБ, 84. В държането му нито за миг няма да открием патетика и екзалтация. К. Странджев, ЖБ, 64. // Възторжено приповдигнат тон в нещо. Стихотворението е пропито с фалшива патетика.

— От гр. παθητικός 'чувствителен'.