ПАТЕТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТЕТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Патетичен. Роман .. бил уж изрекъл една патетическа реч, в която представил Симеону, че един ден той щял да дава сметка за сичката християнска кръв, която е пролял. Т. Шишков, ИБН, 163. След това патетическо обръщение към народа, Фотинов се извива към въпроса за омразния нему юс. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 707. Нямало нужда ни от кървави писма,.. ни от особени писма с патетически тон .. Доволно беше изгърмяванието на някой топ. З. Стоянов, ЗБВ III, 310. Патетически пориви.

ПАТЕТЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. патетически; патетично, с патетика, с патос. Речта на престарелия бивш екзарх Антим I,.., речта на тъй младия още д-р Конст. Стоилов .. изразяваха патетически болката на българския народ, че биде разпокъсан. С. Радев, ССБ II, 647. Ние бяхме на кино, гледахме филма и можем да извикаме патетически: "Да, България има филм за Ботев". Хр. Пелитев, АЧ, 28.