ПАТЕТИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТЕТЍЧНО. Книж. Нареч. от патетичен; патетически, с патетика, с патос. Раковски говореше високо, дори патетично, с широки, решителни и щедри жестове. Ст. Дичев, ЗС I, 288. Сутрин аз четях лекции по монашеска етика, доказвах патетично пред бъдещите кюрета смисъла на въздържанието. Д. Димов, ОД, 265-266. — Земеделският съюз не е служил на личен режим и няма да служи! — рече патетично Начо. Г. Караславов, ОХ I, 83. — Скъпи гости! — прекалено патетично започнах аз. — Пред нас е най-голямата крепост по бреговете на тази река. Ст. Стратиев, ПП, 34. — Чест е за всеки младеж да дойде при нас, на границата! — патетично се носеше гласът на младши лейтенанта. Б. Несторов, СР, 98.