ПАТЕТИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТЕТЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от патетичен. Ораторката декламира стихове, нейният дрезгав алт се точи напевно, с една старомодна патетичност, която го прави смешен. Др. Асенов, ТКНП, 31. Тъкмо заради тази му патетичност и момчешка разпаленост почнаха да го наричат на шега Щит и меч. Й. Радичков, ВН, 10. Удивителните знаци и многоточията като външен белег на стила говорят за повишената патетичност на изживяването. Лит. ХI кл, 184.