ПАТЍЛО

ПАТЍЛО, мн. патила̀, ср. Разг. Страдание, беда, злина, мъка, неволя. Величков ни поверява в една увлекателна форма и със същата чиста и възвишена реч .. своите лични страдания и патила. К. Величков, ПССъч I, ХV. Одисей им разправил от игла до конец патилата си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 148. Той [дядо Колю] отговори наивно: — От бога добро, ама от хората... хич не питай... станали живи дяволе, па само зло и патило! М. Георгиев, Избр. разк., 208. — Тя .. да си опича ума, да мисли къде стъпка стъпва, че иначе голямо патило я чака! Д. Бозаков, ДС, 26. В деня на тяхното преселение се случи нещо необикновено, което промени живота им и пак им докара нови, още по-страшни патила. Ем. Станев, ПГВ, 15.

Списък на думите по буква