ПАТИМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТИМА ж. Диал. Тегло; страдание, беда; патемия. Ботьов, когато се спущал да характеризира своето минало и патимите си, не забравял и домакинството си в Задунайка. З. Стоянов, ХБ, 51. Аз ще приведа тук цялото място от Одисея, дето божественият Омир описва една от патимите на героя си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 145.

— Гр. πάθημα. — Други форми: патемѝя, патимѝя.